ПЪТУВАНЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ НА ГЕРОИЧНАTA ИСТОРИЯ
В далечното средновековие, когато турските нашественици навлизат в земите на България и през 1393г. завземат нейната столица Търново, много от търновските боляри, заедно със своите стада, крепостни селяни, прислуга и движимо имущество, се изтеглят към незавладените още земи на югозапад през Стара планина, за да изберат отдалечената и непроходима Централна Средна гора за свой нов дом.
Непокорните и предприемчиви жители издигат икономическото благосъстояние на своя
град, развиват скотовъдството, занаятите и търговията.
Въпреки опожаряванията и ограбванията от кърджалиите, населението на Копривщица оцелява и продължава своя път към светлата епоха на Българското възраждане, когато духовното израстване на града го превръща в просветен център, в шедьовър на възрожденската архитектура, в искра, запалила огъня на националноосвободителното движение.
В Копривщица през 1837г. отваря врати второто взаимно училище в България, а през
1846г. е създадено първото в страната класно училище. В града е кипяла активна
творческа дейност, оставила трайни следи в културното наследство на България.
В Копривщица на 20-ти Април 1876г. на Калъчевия мост, наречен от историята “Моста на първата пушка” е изстрелян първият куршум срещу турския поробител. С бунтовен звън църковните камбани известили обявяването на Априлското въстание. Копривщица прави първата стъпка по славния път на освобождението.
В свободна България, градът продължава своето развитие. Копривщица не загубва будния дух, откликва на всяко едно събитие, ражда таланти, строи нови паметници на културата. Затова през 1952г. Копривщица е обявена за град-музей, от 1971г. е архитектурен и исторически резерват с международно значение и за селище на международен туризъм.